Jun 24, 2007, 8:34 PM

ТЯ

  Poetry
796 0 8
Заровила е своето съкровище
в най-тайните си, кървави недра...
Връз него е разхвърляното гробище
на всички осмелили се сърца!
                          *
Тя никога не плаче, тя е СИЛА!
По нейните стени текат реки,
които без пощада е изпила
пред портите на жадните скали...
                           *
Под мидената бялост на плътта й
се крие вулканична грехота!
Жадува всяка блудница смъртта й.
Но в нейната утроба е СМЪРТТА!
                           *
Когато се надвесва над злочестите,
целувките й горестно сладнят!
Очите й на слънцето са кестенни,
но в нощите до кокал те горят!
                            *
Ръцете й изтръгват всяка струна,
по пръстите й лазят зли шамани!
Тя винаги е гладна... и е будна!
За своите обречени ИЗБРАНИ!
                             *
Косите и се сплитат змиевито
и тегли демоничният й зов...
Тя няма угодия и насита!
Животи вдишва...
Казва се
ЛЮБОВ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...