30 jun 2011, 10:42

Тя

  Poesía
695 0 4

... безпризорна,

   неуморна,

   свободна

   като вятъра,

   мечтател,

   на поезията

   почитател,

   стихия -

   търси себе си,

   жадува

   да се открие...

 

   Отвън -

   кубче лед,

   айсберг студен,

   отвътре -

   огън

   неугасващ, свиреп,

   с вечен пламък,

   маскиран като камък,

   душа,

   покой ненамираща,

   от този свят

               емигрираща,

    съзряла в него ад,

    вместо благодат -

    това е ТЯ -

    другата моя страна,

    едно от многото ми АЗ...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...