Тя беше истинка като деня,

                                Тя беше чиста като роса.

                                Беше красива,                                                                             

                                но не и горделива! 

                                И един ден се случи изведнъж...

                                Изля се проливен дъжд...

                                Тя потопи се в нощта,

                                в тъмата на свойта самота.

                                Всички плачеха... искаха Тя да се върне...

                                Да стане и да ги прегърне.

                                Но Тя лежеше там... потънала в цветя...

                                В белия ковчег на свойта самота.