Тя беше истинка като деня,
Тя беше чиста като роса.
Беше красива,
но не и горделива!
И един ден се случи изведнъж...
Изля се проливен дъжд...
Тя потопи се в нощта,
в тъмата на свойта самота.
Всички плачеха... искаха Тя да се върне...
Да стане и да ги прегърне.
Но Тя лежеше там... потънала в цветя...
В белия ковчег на свойта самота.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлиана Славчева Все права защищены
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
