Тя беше истинка като деня,
Тя беше чиста като роса.
Беше красива,
но не и горделива!
И един ден се случи изведнъж...
Изля се проливен дъжд...
Тя потопи се в нощта,
в тъмата на свойта самота.
Всички плачеха... искаха Тя да се върне...
Да стане и да ги прегърне.
Но Тя лежеше там... потънала в цветя...
В белия ковчег на свойта самота.
© Юлиана Славчева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
