18 may 2008, 11:36

Тя

  Poesía
1.3K 0 4
Без капка сила да останеш
в живота си - неизживян - уви!
Да няма за кого да се хванеш
и сърцето да повтаря - "спри!"

Без капка гордост да застанеш
пред жената, дето те роди
и с последни сили да се опиташ да станеш,
а тя да ти нашепва - "потърпи"...

Видяла във очите ти да гасне пламък
и път да си пробива там страха,
че над тебе скоро - надгробен камък
ще сложи без жалост Смъртта,

жената, дето с тебе беше
при първата ти вдишка за живот,
в смъртта над теб отново бдеше,
посрещаше, изпращаше те със любов...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...