May 18, 2008, 11:36 AM

Тя

  Poetry
1.3K 0 4
Без капка сила да останеш
в живота си - неизживян - уви!
Да няма за кого да се хванеш
и сърцето да повтаря - "спри!"

Без капка гордост да застанеш
пред жената, дето те роди
и с последни сили да се опиташ да станеш,
а тя да ти нашепва - "потърпи"...

Видяла във очите ти да гасне пламък
и път да си пробива там страха,
че над тебе скоро - надгробен камък
ще сложи без жалост Смъртта,

жената, дето с тебе беше
при първата ти вдишка за живот,
в смъртта над теб отново бдеше,
посрещаше, изпращаше те със любов...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....