May 18, 2008, 11:36 AM

Тя 

  Poetry
1005 0 4
Без капка сила да останеш
в живота си - неизживян - уви!
Да няма за кого да се хванеш
и сърцето да повтаря - "спри!"

Без капка гордост да застанеш
пред жената, дето те роди
и с последни сили да се опиташ да станеш,
а тя да ти нашепва - "потърпи"...

Видяла във очите ти да гасне пламък
и път да си пробива там страха,
че над тебе скоро - надгробен камък
ще сложи без жалост Смъртта,

жената, дето с тебе беше
при първата ти вдишка за живот,
в смъртта над теб отново бдеше,
посрещаше, изпращаше те със любов...!

© Валето All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??