Тя
в живота си - неизживян - уви!
Да няма за кого да се хванеш
и сърцето да повтаря - "спри!"
Без капка гордост да застанеш
пред жената, дето те роди
и с последни сили да се опиташ да станеш,
а тя да ти нашепва - "потърпи"...
Видяла във очите ти да гасне пламък
и път да си пробива там страха,
че над тебе скоро - надгробен камък
ще сложи без жалост Смъртта,
жената, дето с тебе беше
при първата ти вдишка за живот,
в смъртта над теб отново бдеше,
посрещаше, изпращаше те със любов...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валето Всички права запазени