26 abr 2008, 9:04

Тя

  Poesía
987 0 1
 

Тя

 

Своята опасна сила

пусна тя на свобода.

И ето! Виж как крият се жените,

във захлас изпадат мъжете,

умовете си са похабили,

сили само, за да гледат, имат.

Тя е искусителка чаровна,

ала зла жена се крие там -

способна да изневерява,

неспособна да обича.

Тя живее без да страда

и мъжете в Ада да повлича.

Сама е на света

и никой не обича,

на злото е царица,

добро не знае що е.

Свикнала е само да увлича

слабите човешки умове

и после във капана сложен да оплита

слабото сърце.

И каква наслада чувства ли?

Не, тя е безразлична,

просто времето запълва.

Смъртта дори оплете

и сега е жива...

Жива, за да гледа колко е красива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлиана Кехайова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...