И понеже отдавна не помните,
че на дъното прашно на скрина,
там под дънките, ризките скромните,
крием рокли от пъстра коприна.
И понеже сме мъжки момичета,
и сме даденост сякаш за вас.
Някак делнично все ни обичате
и на празник, под строй, и под час.
И все ние сме мъдрите, силните,
и душите ни крият компаси,
та от лудост небето да килнете,
все сме пристан, добри и с ума си.
Но кога ли в душите ни ручеи
ще избликнат и мъжкият свят
закопнял за любови неслучени,
ще разцъфне – щастлив и благат.
Осми март, труфилата, букетите,
май това сме за вас. О, я стига!
Пеперуди - горим, за да светите,
и принцеси, но само на книга.
И дори и света да дарявате,
любовта ни за ден ли е тя,
Тя – добрата и лоша. Коравата?
Цял живот. Китка мъртви цветя.
----------------------------------------------------------------
https://youtu.be/DclSx_4_JLw
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados