24 ene 2012, 21:00

Тя е...

  Poesía
869 0 1

Не можеш да я умъртвиш — ... така и не успя
да влезеш в храма на Душата ú  —  отсреща.
Да, вярно е, че ти отключи не една врата.
Не виждаш ли? —  че всички правят грешки.

Знам, че бе почти допуснат до присъствието,
което издълба дълбоко от себе си.
Само от лудостта, че ú е най-присъщото —
да се губи твърде дълго в къси делници.

Мислейки си, че прекрасно знае, че е глуха
и умът ú сам се скита в безпределното.
... А за пътя му обратно беше вече късно —
но се върна! — за да те прогони с времето.

И те прогони в коридорите на Тялото,
където можеш да владееш, но е грешно.
Ти нямаш място между цветните ú цялости!
Ти нямаш място срещу нейната Човечност.

Не можеш да я умъртвиш, така родена е.
Не можеш и да ú ограбиш сложността.
Вселените с въздишка разтреперила е.
Бягай дълго и далече, тя е свръх жена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...