Тя е...

Не можеш да я умъртвиш — ... така и не успя
да влезеш в храма на Душата ú  —  отсреща.
Да, вярно е, че ти отключи не една врата.
Не виждаш ли? —  че всички правят грешки.

Знам, че бе почти допуснат до присъствието,
което издълба дълбоко от себе си.
Само от лудостта, че ú е най-присъщото —
да се губи твърде дълго в къси делници.

Мислейки си, че прекрасно знае, че е глуха
и умът ú сам се скита в безпределното.
... А за пътя му обратно беше вече късно —
но се върна! — за да те прогони с времето.

И те прогони в коридорите на Тялото,
където можеш да владееш, но е грешно.
Ти нямаш място между цветните ú цялости!
Ти нямаш място срещу нейната Човечност.

Не можеш да я умъртвиш, така родена е.
Не можеш и да ú ограбиш сложността.
Вселените с въздишка разтреперила е.
Бягай дълго и далече, тя е свръх жена.