Заваля, но това е близо месец почти.
Някой би ме оборил, че вали от години.
Простотия и подлост вали ли вали...
Не вярвам, че някога и това ще премине.
Лошотията бързо вкоренено расте.
Задушава и кара всичко живо да съхне.
Ако нямаш лице и ако нямаш сърце,
мислите даже до кости изтръпват...
Утре слънце ще има, задушаващо. Да!
Ще тежи на душите маранята жестока.
После пак ще прокапе. Няма как. Глупостта
господава в момента, ръководи живота.
Аз не ща да навлизам въобще във калта!
По-добре да се скрия от валежите гадни...
Валяло, вали и света оглупя...
В хлъзгава тиня най-жестоко е падането.
Пазете се , моля, от просташки валежи!
Тишината лекува макар да боли!
Как се милват с ръка и любов таралежи?
Невъзможно болезнено, защото....вали.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
Не вярвам, че някога и това ще премине."
И аз...