30 mar 2015, 0:23

Тя е пика в олтар

  Poesía
457 0 2

Две неми щурчета в градината на живота
настройваха своята тишина.
Пред мелницата стояха два Дон Кихота,
а мелницата беше само една.


Любопитни очакваха битката на щурците,
а смехът се превърна в звездна заря.
Нови луди опитват да сбъднат мечтите.
Вместо щитове, имаха кръгла луна.


Изведнъж стана тихо, навярно битката почна.
С много вяра въздухът затрептя.
Облаци скриха звездите нарочно,
да не гледат право в очите смърта.


В тъмна нощ се воюва за светли идеи.
Всяка мелница има свой мелничар.
Тишината също, по своему пее
и е пика в житейския ни олтар.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...