Тя е пика в олтар
Две неми щурчета в градината на живота
настройваха своята тишина.
Пред мелницата стояха два Дон Кихота,
а мелницата беше само една.
Любопитни очакваха битката на щурците,
а смехът се превърна в звездна заря.
Нови луди опитват да сбъднат мечтите.
Вместо щитове, имаха кръгла луна.
Изведнъж стана тихо, навярно битката почна.
С много вяра въздухът затрептя.
Облаци скриха звездите нарочно,
да не гледат право в очите смърта.
В тъмна нощ се воюва за светли идеи.
Всяка мелница има свой мелничар.
Тишината също, по своему пее
и е пика в житейския ни олтар.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
