http://www.vbox7.com/play:a5d7eee3
Тя е божествена музика,
с душа като небесна симфония.
Очите й изпълват нощите
с лунни мечти.
С приказна нежност,
по тихия бряг на сърцето му
оставя перлените си следи.
От топлите й ръце разцъфват
червено-огнени рози.
Думите й превръщат чувствата
в пролетни песни.
С нейната обич магична
животът прелива от звук
и се диша толкова лесно.
Той е вихър и пламък от страст,
прогарящ Вселената.
За нея ще извърви докрай
пътеката сребриста,
обляна в цвета на седефа.
И пред олтара на времето
ще са символ за любов чиста.
© Васил Георгиев Todos los derechos reservados