Виновна ли съм, че съм сама.
Виновна ли съм, че не мога да изпитам любовта.
Казват ми: "Малка си!".
Та нали за любовта няма граници?!
Казват ми: "Живота живей си!".
Как да го живея като пълни със сълзи са очите ми?!
Лутам се в лабиринта на вечността,
търсейки изхода с надежда там да е любовта.
ТЯ, която ще стои гордо сама,
да ми подаде ръка, казвайки: "С мен ела."
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
