Виновна ли съм, че съм сама.
Виновна ли съм, че не мога да изпитам любовта.
Казват ми: "Малка си!".
Та нали за любовта няма граници?!
Казват ми: "Живота живей си!".
Как да го живея като пълни със сълзи са очите ми?!
Лутам се в лабиринта на вечността,
търсейки изхода с надежда там да е любовта.
ТЯ, която ще стои гордо сама,
да ми подаде ръка, казвайки: "С мен ела."
© Ива All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
