Виновна ли съм, че съм сама.
Виновна ли съм, че не мога да изпитам любовта.
Казват ми: "Малка си!".
Та нали за любовта няма граници?!
Казват ми: "Живота живей си!".
Как да го живея като пълни със сълзи са очите ми?!
Лутам се в лабиринта на вечността,
търсейки изхода с надежда там да е любовта.
ТЯ, която ще стои гордо сама,
да ми подаде ръка, казвайки: "С мен ела."