9 dic 2007, 10:33

Тя ме иска

  Poesía
1.7K 0 8
Тя ме иска с пламнало сърце!
Но как, човече, аз да обясня,
че не са за мене нейните ръце -
и прегърне ли ме, ще я заболят?
А тя ме иска - друг не ще!
Но знае ли самата тя,
че звезда единствена е в моето небе
и не смея аз туй небе да доближа?
Тя ме иска с парещи ръце!
На което да откажа, аз не мога,
как да обясня на нея, че
се налага да си кажем сбогом?
Тя ме иска - във вярност се кълне!
Но как, за Бога, да й вярвам?
Зная след година - две
вече няма да й трябвам...
Но тя ме иска - Боже, не!
Не позволявай да ме има!
Зная аз зениците й две,
на другиго след време ще намигват...
Просто тъй устроен е светът за мене -
и защо е тъй и аз не знам -
на която и да призная обичта си,
накрая винаги оставам сам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тя те иска...а ти искаш ли я?!Ако винаги постъпваш така със сигурност ще си самотен!
  • Пишеш невероятно!
  • Разбирам те...но вярвам в любовта.
    Мене питай...с обич за теб.
  • Благодаря ти първо за коментара на последното ми стихотворение. Но! След 10г, когато станеш и ти на 28, опитай да прочетеш бавно този си стих и ще усетиш как по друг начин ще го пресътвориш. Красиво е. Но някак плахо с тон на губещ. Отсреща по очите ни четат кога страхливи сме и се боим да се бием... за себе си и своето щастие. Обичай, за да имаш в сърцето топлина. А любовта към теб ще бъде пламенна тогава, когато и в себе си повярваш.
  • Аз съм с РимпоНе може така предпазливо!!!А теб поздравявам!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...