Тя ме иска
Но как, човече, аз да обясня,
че не са за мене нейните ръце -
и прегърне ли ме, ще я заболят?
А тя ме иска - друг не ще!
Но знае ли самата тя,
че звезда единствена е в моето небе
и не смея аз туй небе да доближа?
Тя ме иска с парещи ръце!
На което да откажа, аз не мога,
как да обясня на нея, че
се налага да си кажем сбогом?
Тя ме иска - във вярност се кълне!
Но как, за Бога, да й вярвам?
Зная след година - две
вече няма да й трябвам...
Но тя ме иска - Боже, не!
Не позволявай да ме има!
Зная аз зениците й две,
на другиго след време ще намигват...
Просто тъй устроен е светът за мене -
и защо е тъй и аз не знам -
на която и да призная обичта си,
накрая винаги оставам сам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
