14 may 2019, 23:31

Тя плаче

1.6K 1 0

Тя плаче

 

В прегръдките на мрака той стоеше
и отчаяно в любов ѝ се кълнеше,
а мракът тихо му мълвеше,
че дошъл е краят вече.

 

Колко път измина
докато узнае, че тя му е простила.
И колко грешки преповтори,
а тя - вратата не затвори!

 

Сега, обезумял, я търси,
ала пътеките до там са пусти.
Дори и споменът за нея избледнява – 
поглъща го жестоката забрава.

 

Но какво, за Бога?!
Отблясък звезден! 
Не са сълзи,
а узрели в сушата брилянти!

 

Присвита във сумрака,
паднала на колене,
проклинаща съдбата,
тя е там и плаче.

 

Той крещи в екстаз,
затичва се към нея,
но тя не чува неговия глас,
а все така безмълвно плаче.

 

Докосва я, но тя не трепва.
Говори ѝ, но тя не се обръща.
А тихичко мълви си тайна клетва
и камъка студен прегръща.

 

Плътта заровена оплаква тя
и крещи към твърдата земя,
а той – незрим – остава,
заровен в плачещата гръд.

 

Смъртта тъй подло го отвлече,
а тя - от любовта не се отрече.
И вечно, тъй над гроба му,
все плаче.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Bilyana Dragulova Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

Петима мъже и още нещо 🇧🇬

Петима мъже и още нещо
12,00 BGN
2.9K 3

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...