14 may 2019, 23:31

Тя плаче

1.6K 1 0

Тя плаче

 

В прегръдките на мрака той стоеше
и отчаяно в любов ѝ се кълнеше,
а мракът тихо му мълвеше,
че дошъл е краят вече.

 

Колко път измина
докато узнае, че тя му е простила.
И колко грешки преповтори,
а тя - вратата не затвори!

 

Сега, обезумял, я търси,
ала пътеките до там са пусти.
Дори и споменът за нея избледнява – 
поглъща го жестоката забрава.

 

Но какво, за Бога?!
Отблясък звезден! 
Не са сълзи,
а узрели в сушата брилянти!

 

Присвита във сумрака,
паднала на колене,
проклинаща съдбата,
тя е там и плаче.

 

Той крещи в екстаз,
затичва се към нея,
но тя не чува неговия глас,
а все така безмълвно плаче.

 

Докосва я, но тя не трепва.
Говори ѝ, но тя не се обръща.
А тихичко мълви си тайна клетва
и камъка студен прегръща.

 

Плътта заровена оплаква тя
и крещи към твърдата земя,
а той – незрим – остава,
заровен в плачещата гръд.

 

Смъртта тъй подло го отвлече,
а тя - от любовта не се отрече.
И вечно, тъй над гроба му,
все плаче.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Bilyana Dragulova Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

Петима мъже и още нещо 🇧🇬

Петима мъже и още нещо
12,00 BGN
2.9K 3

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...