9 abr 2015, 0:59

Тя се казва Мария 

  Poesía
770 0 21

 

                                       Тя се казва Мария. Почти Магдалена.

                                       Със живота говори на "ти".

                                       Не пълзи дори повалена,

                                       на мъжете отдавна прости.

                                       Има син. Който няма да стане Месия.

                                       Но пък тя и не иска това.

                                       Роди го сама и не крие.

                                       На тълпата привлече гнева.

                                       Беше трудно. Дори нечовешко.

                                       Да отглеждаш и грях, и дете...

                                       Да се бесиш на своите грешки

                                       и да риташ пред всеки остен.

                                       Син Божи. Защото за нея бе Божи!

                                       Не изпитваше никаква мъст.

                                       Върху своята младост положи

                                        най–човешкия, женския кръст.

                                        Тя се казва Мария. Почти Магдалена.

                                        И с небето говори на "ти".

                                        Влачи кръста и цяла вселена

                                        към небесните, светли врати.

                                       

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И няма злоба, и омраза няма,
    само болка за изгубеното и Любов… онази
    свята Божия Любов… и прошка,
    тиха нежност от сълзи отмиваща греха…

    великолепен стих, Ради... и моите
    аплодисменти за теб..
  • Благодаря на включилите се последните дни!Трогнахте ме!
  • Хубаво стихо, Ради.
  • "Влачи кръста й цяла вселена
    към небесните, светли врати."
    ---------------------------------------------
    Поздрави и от мен!
  • Много силно!
    Светли празници, Рада!
  • Много хубаво!
  • Благодаря ви, приятели!Това е "почти"библейска тема и се радвам, че взехте отношение! Спокойни празници и шарен Великден!
  • "Да отглеждаш и грях,.." - Силата тук се аплодира!Браво, Рада!Светлина в Живота ти!
  • Призвание, Болка, Благослов. Участ тежка, но и светла...
  • Стойностно, истинско! Поздравявам те!
  • "Не пълзи дори повалена"- такава е" Мария. Почти Магдалена"
    Прекрасно е!
  • Като по поръчка - сякаш си писала продължение на моята "Балада за Мария". Един нов поглед върху вечната тема. Нов и оригинален, творчеството ти е самобитно и запомнящо се, Ради!
  • Поздрав за стихотворението!
  • Хубаво стихотоврение си написала, Рада! Финалът е мащабен и с космическо звучене. Обичам точно този тип обобщения, като случилото се тук.

    Поздравление и светли празници от мен!
  • Знам, че само майка би могла да разбере и почувства докрай...
    Не бих коментирал, само те поздравявам за вълнуващия стих с покъртителен финал!
    Светли празници, Рада!
  • Благодаря ви, момичета! Спокойни и светли празници!
  • Жена и майка!
    Чудесен!
    Поздрави!
  • Чуе ли родилата жена първия плач на новороденото, тя вече е майка, а за майчиното сърце книжните закони са безгласни.Законът на кръвта и майчиното сърце са вече на пиедестала!
    Поздравявам те за темата и сътворения чудесен стих!
    Приятни Великденски празници!
  • Аплодисменти, Рада!
  • Един създаден живот изкупва всички грехове на жената.
    Чудесен стих!

    Светъл Великден, Раде!
  • Аз се казвам Очарована. От стихото, естествено.
Propuestas
: ??:??