Тя се казва Мария
Тя се казва Мария. Почти Магдалена.
Със живота говори на "ти".
Не пълзи дори повалена,
на мъжете отдавна прости.
Има син. Който няма да стане Месия.
Но пък тя и не иска това.
Роди го сама и не крие.
На тълпата привлече гнева.
Беше трудно. Дори нечовешко.
Да отглеждаш и грях, и дете...
Да се бесиш на своите грешки
и да риташ пред всеки остен.
Син Божи. Защото за нея бе Божи!
Не изпитваше никаква мъст.
Върху своята младост положи
най–човешкия, женския кръст.
Тя се казва Мария. Почти Магдалена.
И с небето говори на "ти".
Влачи кръста и цяла вселена
към небесните, светли врати.
© Рада Димова All rights reserved.
