29 dic 2007, 13:18

Тя ще го целуне

889 0 7

Сред блясък и усмивки
аз съм сред хората сама
и безгласно Бога питам
къде си ти, къде е любовта,
и сякаш Неговия глас аз чувам:
"Недей да плачеш, тя ще го целуне!"

 

 

Сред забавление и радост
аз съм сред хората сама...
Господи, защо посърна мойта младост?
Къде ми е щастливата звезда?
И сякаш неговия глас аз чувам:
"Недей да плачеш, тя ще го целуне!"

 

 

Сред щастие и забавление
аз съм сред хората сама,
без изход, без спасение
от болката във моята душа.
И сякаш твоя нежен глас аз чувам:
"Недей да плачеш, ТЯ ще ме целуне!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много красив стих,с много емоции!!мога да си представя каква е била картината
    целувки
  • Благодаря на всички ви за милите думи, стиха обаче не е за мен. Писан е по картина, аз съм си щастливо влюбена
    Насе, идвам! аз се опитвах да се свържа с теб, ама... както и да е... Обичам си те! Утре съм у вас!
  • знам че не искаш и да чуеш за мен,аз просто искам да ти кажа,че по празниците страшно мн ми липсваше,а също така и да те поканя да ми дойдеш на гости за да те запозная с годеника си.Не че те интересува,но ние си живеем заедно в старата ми квартира и понеже той страшно прилича на теб ми се щеше да ви запозная.Винаги си добре дошла,надявам се да си забравила всичко лошо което се случи между нас и да си запазила само хубавите спомени...а освен това скоро сигурно ще ставаш леля,понеже си правим опити да си имаме бебе
    надявам се да дойдеш...
  • Ти си голяма емоция,
    поне на мен ми донесе много с този си стих!
    Много е тъжно, а от заглавието още чаках с нетърпение да го прочета и да разбера какво ще стане Поздравчета!
  • Прекрасен стих!!!
    Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...