2 oct 2008, 6:50

тя ще се беси :(

  Poesía » Otra
1.4K 0 15

(по истински случай)

 

Не си отивай,
щото в този свят
от ледени висулки,
има топлина -
заключени сърца
горещи, зад стени
от лед...

Не си отивай ти,
о, премръзнала душа...

... защото там е
само самота...

... на въжето се увисва
не във въздух,
а в смъртта.

Ти казваш, че се
чувстваш мъртва,
че допирът до
себе си те плаши -
но зная, че ако
те прегърна,
ще си топла,
топла, знам си...

...

Леден вятър играе
с косата ти.

Мъртвите тихичко
спят.

(Мъртвите и вятърът
са студени.

А твоите устни
са топли.)

 .....................

посветено на Е. Д

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • да, знаел е, но не е могъл НИЩО да стори, историята е сложна. В тоя живот се срещнахме само за един ден, и то виртуално. И тя беше чак във Варна. А престоят й в сайта... да, и на мен ми е гадно но трябваше да излея някъде тази емоция за да не ме яде отвътре.
  • Страшно..във всякакъв смисъл.

    "Ти казваш, че се
    чувстваш мъртва,
    че допирът до
    себе си те плаши -
    но зная, че ако
    те прегърна,
    ще си топла,
    топла, знам си..."
    А това са Думите, които искам да чуя.
  • По стиха ти си личи, че това момиче дълбоко те е развълнувало, толкова е искрен и нежен! Сега влизам в сайта и пак си го намерих да си го прочета. Почивай в мир, мило момиче!
  • Радвам се,че имам възможността да общувам с теб...
  • да, сетих се... Предположих че се е разчуло във Варна, тя е от Видин но живееше във Варна в последно време и там го направи. Какво нещо, аз си мислих че ще се разчуе по новините - "момиче се обеси на рождения си ден, на парапета във входа на кооперацията в което живееше. Според отвърдени данни, тя е била родом от видин но е живеела и работила във Варна" - поне така ми каза че ще го стори, но това го спестих от "интрото" на повестта си. Работил съм в медия, бях в едно видинско радио, при това информационно и много сериозно, и знам... търсят само сензаций. Може и да са го съобщили поне по кабелната във Варна но да не си видяла. Нея вече никъде я няма, дори и профилите в сайта си изтри, аз, и още няколко човека дето искахме да й вдъхнем здрав разум повече не я чухме и видяхме никъде. А аз дори в момента се насълзявам като се сещам... Жалко, тя беше прекрасен човек, разбрах го от кореспонденцията ни.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...