(по истински случай)
Не си отивай,
щото в този свят
от ледени висулки,
има топлина -
заключени сърца
горещи, зад стени
от лед...
Не си отивай ти,
о, премръзнала душа...
... защото там е
само самота...
... на въжето се увисва
не във въздух,
а в смъртта.
Ти казваш, че се
чувстваш мъртва,
че допирът до
себе си те плаши -
но зная, че ако
те прегърна,
ще си топла,
топла, знам си...
...
Леден вятър играе
с косата ти.
Мъртвите тихичко
спят.
(Мъртвите и вятърът
са студени.
А твоите устни
са топли.)
.....................
посветено на Е. Д
© Йордан Серафимов Всички права запазени