Тя-той... Аз-ти
Тя-той... Аз-ти
Тя се сбогуваше с него, сълзите ù тихо потекоха.
Прегърна го нежно, както в първия ден.
Разделиха душите, които преди време на любов се обрекоха.
В тази тъжна история познах тебе и мен.
Той я целуна и изчисти от лицето сълзите ù.
Тя протегна ръка, но нещо я спря...
Той неволно бе убил мечтите ù.
Сърцето ù в този момент бавно умря.
Няма край тази наша история,
докато времето в свойте прегръдки държим.
Аз притихнала чакам жовота си... втория,
който, знам, на любовта ще дължим.
09.02.2008
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Todos los derechos reservados
