Тя-той... Аз-ти

Poetry » Love

887 0 1

Тя-той... Аз-ти

Тя се сбогуваше с него, сълзите ù тихо потекоха.

Прегърна го нежно, както в първия ден.

Разделиха душите, които преди време на любов се обрекоха.

В тази тъжна история познах тебе и мен.

Той я целуна и изчисти от лицето сълзите ù.

Тя протегна ръка, но нещо я спря...

Той неволно бе убил мечтите ù.

Сърцето ù в този момент бавно умря.

Няма край тази наша история,

докато времето в свойте прегръдки държим.

Аз притихнала чакам жовота си... втория,

който, знам, на любовта ще дължим.

09.02.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0