Тя-той... Аз-ти
Тя-той... Аз-ти
Тя се сбогуваше с него, сълзите ù тихо потекоха.
Прегърна го нежно, както в първия ден.
Разделиха душите, които преди време на любов се обрекоха.
В тази тъжна история познах тебе и мен.
Той я целуна и изчисти от лицето сълзите ù.
Тя протегна ръка, но нещо я спря...
Той неволно бе убил мечтите ù.
Сърцето ù в този момент бавно умря.
Няма край тази наша история,
докато времето в свойте прегръдки държим.
Аз притихнала чакам жовота си... втория,
който, знам, на любовта ще дължим.
09.02.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Всички права запазени
