15 may 2015, 21:32

Тя, Той и Любовта

981 0 21

      Тя

 

Отлитна ли, аз няма да се върна,

ще бъда наранена, но свободна,

захвърлила короната си трънна

и въпреки, че вечно ще те помня

напред ще продължа,

дано открия

любов, която ще е без лъжа

а само страст, омая и магия...

 

    Той

 

Върви тогава, няма да те спирам...

Отивай си, щом вече си решила,

а аз без теб, полека ще умирам

във спомените си, за тебе, мила...

 

Не зная как това се случи,

та аз съм твой и мислех, че си моя...

Но ето, че сега като самотно куче

във воя вълчи... аз ще влея своя...

 

    Любовта

 

Дано не стигнат двама до раздяла,

защото вече няма да ме срещнат...

Владея хората, но още тях не съм разбрала -

Как могат с мен в сърцата си, да вехнат?

 

15.12.2014

 

Георги Каменов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Калояне, този ти коментар ме разчувства истински... Благодаря ти от сърце.
  • "Върви тогава, няма да те спирам...
    Отивай си, щом вече си решила,
    а аз без теб, полека ще умирам
    във спомените си, за тебе, мила..."

    Мисля, че хора като теб се срещат един път в живота! Нека да обясня.... В днешно време почти не се намира някой който да има толкова голямо желание да твори, че с години наред да не спира.... Може би от самото начало всички твои творби са били уникални или може би са причина от различни житейски истории... Не знам! Но въпреки, че съм по-млад от теб... нека ти дам един съвет: "Никога недей да спираш" !!
  • Благодаря и на теб, Пламена.
  • Много интересно хрумване и
    чудесен стих се е получил.
    Поздрави и от мен, Георги!
  • Благодаря ви, Ан, Исмаил и Рада.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...