mislitelq (Георги Каменов)
48 330
15.05.2015 г., 21:32 ч.

Тя, Той и Любовта 

  Поезия » Любовна
646 0 21

      Тя

 

Отлитна ли, аз няма да се върна,

ще бъда наранена, но свободна,

захвърлила короната си трънна

и въпреки, че вечно ще те помня

напред ще продължа,

дано открия

любов, която ще е без лъжа

а само страст, омая и магия...

 

    Той

 

Върви тогава, няма да те спирам...

Отивай си, щом вече си решила,

а аз без теб, полека ще умирам

във спомените си, за тебе, мила...

 

Не зная как това се случи,

та аз съм твой и мислех, че си моя...

Но ето, че сега като самотно куче

във воя вълчи... аз ще влея своя...

 

    Любовта

 

Дано не стигнат двама до раздяла,

защото вече няма да ме срещнат...

Владея хората, но още тях не съм разбрала -

Как могат с мен в сърцата си, да вехнат?

 

15.12.2014

 

Георги Каменов

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Калояне, този ти коментар ме разчувства истински... Благодаря ти от сърце.
  • "Върви тогава, няма да те спирам...
    Отивай си, щом вече си решила,
    а аз без теб, полека ще умирам
    във спомените си, за тебе, мила..."

    Мисля, че хора като теб се срещат един път в живота! Нека да обясня.... В днешно време почти не се намира някой който да има толкова голямо желание да твори, че с години наред да не спира.... Може би от самото начало всички твои творби са били уникални или може би са причина от различни житейски истории... Не знам! Но въпреки, че съм по-млад от теб... нека ти дам един съвет: "Никога недей да спираш" !!
  • Благодаря и на теб, Пламена.
  • Много интересно хрумване и
    чудесен стих се е получил.
    Поздрави и от мен, Георги!
  • Благодаря ви, Ан, Исмаил и Рада.
  • Във воя вълчи...аз ще влея своя...
    Много добро попадение! Има любови, в които наистина "вехнеш"– много често се срещат дори! И тогава раздялата е по–добрия избор, не мислиш ли?За да съхраниш любовта...
  • Много хубава творба! Поздравления, Георги!
  • Благодаря ти, Ан за обстойния коментар, но някои рани наистина не зарастват - Само ще спомена за сянката на смъта в живота ни и ще замълча, защото темата е болезнена много за мен. Пожелавам ти само хубави неща да ти се случват.
  • Съгласен с всяка дума от коментара ти, Георги - просто съм го преживял и знам, че е така... единствено лошото е, че някои рани си оставът огромни и назъбени бездънни ями...
  • "В човешката душа зараснали рани няма. Може с времето да се смалят до убодено с топлийка, но винаги са там."

    Франсис Скот Фицджералд, "Нежна е нощта"
  • Радвам се, че ти е харесал стиха ми, Мая.
  • С коментарите си, Стойна и Никола, наистина много ме зарадвахте.
  • Интересна постройка на стихотворението,Георги!Силен финал!
    То и Любовта сигурно ни се чуди на акъла!Харесах и оценявам написаното!
  • Великолепно е станало!От този диалог чувствата напират живи и
    истински! Срещат се и се разминават между изпълнените с не изречена
    любов куплети, а любовта изтръпнала си мисли:
    "Дано не стигнат двама до раздяла,
    защото вече няма да се срещнат...
    Владея хората, но още тях не съм разбрала.
    Как могат с мен в сърцата си да вехнат?"
    Много подходящ финал! Читателят ще си тръгне с въпроса:Дали?
    Поздравявам те, Георги, за талантливата творба!Нови творчески
    успехи!
  • Благодаря ти, Белла за коментара.
  • Благодаря, Родоет.
  • Много силни финални заключения.
  • Радвам се, че ти е харесал стихът ми, Ренета.
  • Харесах - особено думите на Любовта! Поздравления!
  • Благодаря, Василке.
  • Няма човек, който да не е бил във властта на любовта.Понякога идва раздялата, но сърцата остават в плен. Вехнат и не забравят трепета. харесах!
Предложения
: ??:??