8 mar 2017, 16:42

Тъчскрийн

  Poesía
1.3K 0 3

Тъчскрийн

 

Изпрати ми себе си
в пиксели.
Докосвам те с пръст,
не натискам.

Напред да отмятам,
не искам!

Ето ги нашите мигове, 
ето ги!
Хубави,
истински!

Същите улички,
по които вървяхме
ръка за ръка
и си липсвахме.

Онова пълнолуние,
в зеленото
на твойте очи.

Първите крачки към теб
с мисълта, че ти
ще си майката.

Смешният стриптийз,
тараторът на свещи.

И как ги оставихме
другите да посрещат
новия век,
а двамата с теб
кротко танцувахме
боси върху паркет.

Новият век!
Дойде с технологии,
не спести изкушения!

Светът е на клик
разстояние,
готов да изсипе
вълни.

Пръста отпускам,
и леко го
плъзвам
върху екрана
от гланц.

Ето го там,
ето го

           нашият танц!

 

© Иван Бърдаров 2016. Всички права запазени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Бърдаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...