Тъчскрийн

Mar 8, 2017, 4:42 PM

Poetry

1004 0 3

Тъчскрийн

Изпрати ми себе си
в пиксели.
Докосвам те с пръст,
не натискам.

Напред да отмятам,
не искам!

Ето ги нашите мигове,
ето ги!
Хубави,
истински!

Същите улички,
по които вървяхме
ръка за ръка
и си липсвахме.

Онова пълнолуние,
в зеленото
на твойте очи.

Първите крачки към теб
с мисълта, че ти
ще си майката.

Смешният стриптийз,
тараторът на свещи.

И как ги оставихме
другите да посрещат
новия век,
а двамата с теб
кротко танцувахме
боси върху паркет.

Новият век!
Дойде с технологии,
не спести изкушения!

Светът е на клик
разстояние,
готов да изсипе
вълни.

Пръста отпускам,
и леко го
плъзвам
върху екрана
от гланц.

Ето го там,
ето го

нашият танц!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

contessa (Светла Асенова)

2017-03-16T00:08:49+02:00

Хареса ми...
ivanbardarov (Иван Бърдаров)

2017-03-13T18:31:24+02:00

Благодаря! Написах го на един дъх.
djudjii (Жанет Велкова)

2017-03-13T11:07:04+02:00

Хубаво е, малко носталгично, но топло