Тъга

4 mar 2009, 9:45

Poesía » De amor

632 0 0

Не искам да тъгувам,
не разбивай ми сърцето.
Веднъж щом получи рана,
то безброй сълзи се ронят по лицето!

Живота става мрак,

вкопчил ме в свойте мрежи.

И с новото ми име-призрак,

пак живеем в спомени вечни.

Душата измъчена не спира
в мисли заблудени
любовта да намира
и надежда в нея да събира!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.