4.03.2009 г., 9:45 ч.

Тъга 

  Поезия » Любовна
645 0 0
Не искам да тъгувам,
не разбивай ми сърцето.
Веднъж щом получи рана,
то безброй сълзи се ронят по лицето!

Живота става мрак,

вкопчил ме в свойте мрежи.

И с новото ми име-призрак,

пак живеем в спомени вечни.

Душата измъчена не спира
в мисли заблудени
любовта да намира
и надежда в нея да събира!

© Петя Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??