Mar 4, 2009, 9:45 AM

Тъга 

  Poetry » Love
652 0 0
Не искам да тъгувам,
не разбивай ми сърцето.
Веднъж щом получи рана,
то безброй сълзи се ронят по лицето!

Живота става мрак,

вкопчил ме в свойте мрежи.

И с новото ми име-призрак,

пак живеем в спомени вечни.

Душата измъчена не спира
в мисли заблудени
любовта да намира
и надежда в нея да събира!

© Петя Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??