Тъга
Не искам да тъгувам,
не разбивай ми сърцето.
Веднъж щом получи рана,
то безброй сълзи се ронят по лицето!
Живота става мрак,
Душата измъчена не спира
в мисли заблудени
любовта да намира
и надежда в нея да събира!
не разбивай ми сърцето.
Веднъж щом получи рана,
то безброй сълзи се ронят по лицето!
Живота става мрак,
вкопчил ме в свойте мрежи.
И с новото ми име-призрак,
пак живеем в спомени вечни.Душата измъчена не спира
в мисли заблудени
любовта да намира
и надежда в нея да събира!
© Петя Димитрова All rights reserved.
