(на тъжните поети)
Ти плачеш... като гълъбица,
извила гръд, излива се скръбта
и пада ничком с мъртвата зеница
във черните бразди на угарта...
Ти плачеш... колко е солена
зората, разпиляна във пръстта,
размита и удавена в червено,
по въглените мокри на нощта...
Ти плачеш... ала си красива...
и някак светиш в своето безумие,
окъпана във сълзи самодива, ...