Тъга

Poetry » Other

1K 0 18

(на тъжните поети)

Ти плачеш... като гълъбица,

извила гръд, излива се скръбта

и пада ничком с мъртвата зеница

във черните бразди на угарта...

Ти плачеш... колко е солена

зората, разпиляна във пръстта,

размита и удавена в червено,

по въглените мокри на нощта...

Ти плачеш... ала си красива...

и някак светиш в своето безумие,

окъпана във сълзи самодива,

с поетите сама... по лудолуние.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

azura_luna (Петя Стефанова)

Човек поправя грешките си, когато плаче, говорейки със собствената си душа...

2010-02-25T21:23:00+02:00
morski (Христо Пехливанов)

"лудолуние"? Странно словосъчетание. Може би някой ден ще се пръкнат "лудослънцие", "лудонощие", "лудодневие"... и "лудолудие"

2010-02-24T15:20:57+02:00
Nella_gold (Нели )

Да! По лудолуние!

2010-02-21T20:53:51+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

"Лудолуние"
Разголени облаци.
Самотна мечта...

Вдъхнови ме...
Поздрави за прекрасния стих,Нели!!!

2010-02-19T19:32:22+02:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Има красота в текста ти, Нели. На места бих се изразил другояче, но това е нормално.
Поздрав.

2010-02-19T12:18:34+02:00