На Даринка!
Вечер, здрач, тъма,
цигара, дим, тъга.
Къде ли си сега?
Бягаща сред рози,
с ангелите боси?
Къде ли си сега?
Приседнала, смълчана,
с тъга в очите мокри,
със спомен тъжен
за дните - само наши,
с любов и плаха нежност?
Къде ли си сега?
Но вече е така!
Вечер, здрач, тъма,
запалена цигара, дим,
тъга и само самота!
© Стефан Кочемидов Todos los derechos reservados