Тъга
На Даринка!
Вечер, здрач, тъма,
цигара, дим, тъга.
Къде ли си сега?
Бягаща сред рози,
с ангелите боси?
Къде ли си сега?
Приседнала, смълчана,
с тъга в очите мокри,
със спомен тъжен
за дните - само наши,
с любов и плаха нежност?
Къде ли си сега?
Но вече е така!
Вечер, здрач, тъма,
запалена цигара, дим,
тъга и само самота!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефан Кочемидов Все права защищены