31 ago 2008, 13:36

Тъга 

  Poesía » De amor
849 0 9

 

 

 Тъга

 

Пусто е. Навън се смрачава.

Птиците заглъхват. Луната избледнява.

Гъста мъгла покрива полята.

Тегоба и тъга завладяват душата.

 

Вятърът лъхва своя повей уморено.

Спомени скъпи вестяват сърцето ранено.

От него тръгнала си е завинаги любовта.

Тъмно и студено е. Навек властва нощта.

 

 

 

 

 

© Теодор Петров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много красиво и нежно!Пздрав!!!!
  • Много е добро!!!Пожелавам ти тъгата винаги да те подминава!!!
  • Хей,радвам се че те прочетох! Тъга..но някак нежна.
  • Благодаря ви много за хубавите думи!
  • Пожелавам ти любовта да се върне. Поздрави!
  • Птиците заглъхват. Луната избледнява.

    Красота... много харесах!
  • Любовта е там вътре, в сърцето ти. Просто се е заключила за малко наранена!
    Добре дошъл и успех при нас!
  • Времето в нас понякога съвпада с метеорологичното...Тежко е когато самото то ни носи спомени без значение какво е, изпитвала съм това усещане,особено със смяната на сезоните ...Поздрав!
  • Но след нощта идва утро !!!Вярвай !!!Наистина е !!!С поздрав Вили!!!
Propuestas
: ??:??