Тъга
Пусто е. Навън се смрачава.
Птиците заглъхват. Луната избледнява.
Гъста мъгла покрива полята.
Тегоба и тъга завладяват душата.
Вятърът лъхва своя повей уморено.
Спомени скъпи вестяват сърцето ранено.
От него тръгнала си е завинаги любовта.
Тъмно и студено е. Навек властва нощта.
© Теодор Петров Всички права запазени