Тъга
Пусто е. Навън се смрачава.
Птиците заглъхват. Луната избледнява.
Гъста мъгла покрива полята.
Тегоба и тъга завладяват душата.
Вятърът лъхва своя повей уморено.
Спомени скъпи вестяват сърцето ранено.
От него тръгнала си е завинаги любовта.
Тъмно и студено е. Навек властва нощта.
© Теодор Петров All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
