Тъга
Очите ми са пълни със сълзи,
тъга и обич от душата ми струи
и лунна музика оставям да звучи,
до теб мой, нежен, послушай ти.
Заслушай се в мелодията моя ти,
как този звук за мене ти шепти,
и с нежност те облива, и с искри,
погалва струнно твоите коси.
Припомня ти за миговете красота,
обгръщаща ни в бяла светлина,
когато с усмивка погалвахме деня,
застанали един до друг, ръка в ръка.
Когато двама гледахме сами в нощта,
пътеката на всяка падаща звезда,
и всичко беше като приказна игра,
обсебила докрай сърцата ни и мисълта.
Но твоят образ някак е далеч сега
и разстоянията остават без вина,
нещо вряза се в нашите сърца,
тайно се прокрадна празнина.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
