25 oct 2016, 12:41

Тъга

1K 1 0

Седиш сам, отново там в препълнената стая…

Не чуваш и не усещаш нищо, освен собствената си болка.

Болка, която пазиш далеч, много далеч от другите.

Болка, която те изяжда бавно и мъчително отвътре.

 

Седиш сам, отново там в тъмната стая…

Не виждаш и не говориш на никой, освен на собствените си сълзи.

Сълзи, които обещават винаги да са толкова силно неудържими.

Сълзи, за които знаеш, че никога няма да спрат да болят толкова явно.

 

Седиш сам, отново там в далечната стая…

Не мислиш и не приемаш нищо, освен тъгата идваща от душата ти.

Тъга, която ти нашепва колко силна може да бъде тя.

Тъга, която не би желала да си тръгне за нищо на света.

 

Седиш сам, отново там  в студената стая…

Не желаеш и не правиш нищо, освен да чакаш, да чакаш да дойде отново нощта.

Нощта, която те прегръща  тъй нежно и плахо, стопляйки те със своята дълбока самота.

Нощта, която единствено тя  те разбира и приема , целувайки всяка твоя неизказана дума.  

 

Седиш сам, отново сам в тази стая… надявайки се да заспиш, да заспиш и да дойде отново сънят при теб, отново до теб… да дойде и да те отведе там, където за тъгата няма да има време…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емилия Таскова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...