Стоя сама в тази тишина.
Мислите ми са като в мъгла.
Не ще се стихне тази тъга.
Няма светлина в моята душа.
Няма те в моето сърце.
Далеч от теб са двете ми ръце.
Тъй далеч е и нашето бъдеще.
Нима това е моето нещастие?
Пътят ни дели се на две.
Търся щастие в тези редове.
Утеха търся в тези стихове.
Но ти пак си в моето сърце.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бети Пергелова Todos los derechos reservados
. Продължавай все така, УСПЕХ! 
Бети, наистина няма значение дали стихът е тъжен или не, важното е, че той излиза от сърцето и го споделяме, пишем за това, което в момента чувстваме. А ти пиши без да се притесняваш за чувствата си в стиховете. Хубава вечер!
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
