Стоя сама в тази тишина.
Мислите ми са като в мъгла.
Не ще се стихне тази тъга.
Няма светлина в моята душа.
Няма те в моето сърце.
Далеч от теб са двете ми ръце.
Тъй далеч е и нашето бъдеще.
Нима това е моето нещастие?
Пътят ни дели се на две.
Търся щастие в тези редове.
Утеха търся в тези стихове.
Но ти пак си в моето сърце.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бети Пергелова Todos los derechos reservados
. Продължавай все така, УСПЕХ! 
Бети, наистина няма значение дали стихът е тъжен или не, важното е, че той излиза от сърцето и го споделяме, пишем за това, което в момента чувстваме. А ти пиши без да се притесняваш за чувствата си в стиховете. Хубава вечер!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
