Стоя сама в тази тишина.
Мислите ми са като в мъгла.
Не ще се стихне тази тъга.
Няма светлина в моята душа.
Няма те в моето сърце.
Далеч от теб са двете ми ръце.
Тъй далеч е и нашето бъдеще.
Нима това е моето нещастие?
Пътят ни дели се на две.
Търся щастие в тези редове.
Утеха търся в тези стихове.
Но ти пак си в моето сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бети Пергелова Всички права запазени
. Продължавай все така, УСПЕХ! 
Бети, наистина няма значение дали стихът е тъжен или не, важното е, че той излиза от сърцето и го споделяме, пишем за това, което в момента чувстваме. А ти пиши без да се притесняваш за чувствата си в стиховете. Хубава вечер!
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
