Стоя сама в тази тишина.
Мислите ми са като в мъгла.
Не ще се стихне тази тъга.
Няма светлина в моята душа.
Няма те в моето сърце.
Далеч от теб са двете ми ръце.
Тъй далеч е и нашето бъдеще.
Нима това е моето нещастие?
Пътят ни дели се на две.
Търся щастие в тези редове.
Утеха търся в тези стихове.
Но ти пак си в моето сърце.
© Бети Пергелова All rights reserved.
. Продължавай все така, УСПЕХ! 
Бети, наистина няма значение дали стихът е тъжен или не, важното е, че той излиза от сърцето и го споделяме, пишем за това, което в момента чувстваме. А ти пиши без да се притесняваш за чувствата си в стиховете. Хубава вечер!
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
