Преливат ми тъгите от очите
и сгушена в себе си мълча.
Прегръщам на душата си стените,
преглъщайки и твоята тъга.
Настръхвайки от твои студове,
болят ме неусетени болежки.
Треперейки от тайни страхове,
изкупвам ненаправените грешки.
Премижвам срещу слънчеви лъчи.
Образ в мислите ме заслепява
и в себе си така ми се мълчи...
Към теб затичвам се, а тук оставам...