Тъга

Poesía

976 0 2

Преливат ми тъгите от очите

и сгушена в себе си мълча.

Прегръщам на душата си стените,

преглъщайки и твоята тъга.

Настръхвайки от твои студове,

болят ме неусетени болежки.

Треперейки от тайни страхове,

изкупвам ненаправените грешки.

Премижвам срещу слънчеви лъчи.

Образ в мислите ме заслепява

и в себе си така ми се мълчи...

Към теб затичвам се, а тук оставам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

МаЖор

2018 год.

Comentarios

МаЖор (Мария Божкова)

Благодаря! 🙂

2018-06-22T17:05:15+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Съпреживяване тъгата на близък или любим - ами, не всеки го прави. Поздрави,Мария!

2018-06-22T10:06:41+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0