Преливат ми тъгите от очите
и сгушена в себе си мълча.
Прегръщам на душата си стените,
преглъщайки и твоята тъга.
Настръхвайки от твои студове,
болят ме неусетени болежки.
Треперейки от тайни страхове,
изкупвам ненаправените грешки.
Премижвам срещу слънчеви лъчи.
Образ в мислите ме заслепява
и в себе си така ми се мълчи...
Към теб затичвам се, а тук оставам...
© Мария Божкова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
